неделя, 1 август 2010 г.

Вежди затрива и театъра на майка си

Невероятното е напът да се случи. Министърът на културата Вежди Рашидов се кани да закрие кърджалийската сцена, която носи името на неговата майка - държавния музикал-но-драматичен театър „Кадрие Лятифова".

Членове на трупата му - и турци, и българи, вече се обявиха срещу проекто-постановлението - убиец на родната култура. В протестно писмо те скочиха със „силното си огорчение и пълно несъгласие" срещу идеята театърът "Кадрие Лятифова" да се "влее" в другата кърджалийска сцена - Драматично-кукления театър „Димитър Димов".

На фона на тези граждански битки с административното скудоумие на правителството (респективно на културния министър), не е зле да припомним коя е Кадрие Лятифова. Да го припомним не само на читателите, но и на сина й,

седнал в министерския кабинет на столичния булевард "Стамболийски".

Голямата народна певица Кадрие Лятифова е родена на 30 май 1928 г. в село Горно Голе-манци, област Хасково. Омъжила се рано за Лятиф Рашидов, от когото родила двама сина -Ружди и Вежди.

Лятиф работил като милиционер в Димитровград - там Кадрие станала хористка в ансамбъла на химкомбината.

Звездата й изгряла през 1953 г., когато я приели на работа в Естрадния турски театър в Хасково. „Естрадата", както е популярното име на сцената, се ражда през 1952 година с Указ на Народното събрание - там играели и турци, и българи, и цигани. С колегите си Кадрие Лятифова пеела в Хасково, Момчилград и Кърджали, където се местел през годините театърът. На Първия национален преглед на народната песен през 1955 г.

удостоили майката на днешния министър с голямата награда. В репертоара й влезли над 500 турски народни песни. И днес в Златния фонд на БНР се пазят

около 200 нейни записа. През през 1962 г. Кадрие Лятифова (само на 34 години) загинала в автомобилна катастрофа, оставяйки Вежди сирак в трети клас. Посмъртно била наградена с орден „Кирил и Методий". Съвременниците разказват, че Кадрие еднакво добре изпълнявала и български, и турски фолклор - учила песните си по грамофонни плочи.

„Славеят на Родопите" (така наричали Кадрие колегите й), била като повечето фолклорни изпълнители, слухар - не познавала нотите, но имала чист и звънък глас. По онова време доста от концертите минавали без микрофони и тонколони (да не говорим за плейбек!) - разчитало се на вокалната мощ на изпълнителя.

Публиката направо я боготворяла - често получавала от зрители кошници с плодове и храна. Годините били гладни - певицата раздавала подаръците на колегите си. Веднъж пристигнали за нея 2 големи кошници - оказали се пълни с кюфтета. Целият театър два дена ял кюфтетата на Кадрие.

Лятифова била за времето си не само музикален феномен. В Хасковско и Кърджалийско я помнят и с друго - още 20-годишна тя захвърлила забрадката и шаловете, подстригала се късо и веднага станала модел за подражание на младите. По-възрастните мърморели недоволно, но млъквали, щом по радиото се плисвал златният й глас.

Днес на нейно име е кръстено едно читалище в Хасково. Жителите на селото й Горно Големанци настояват родния дом на Кадрие Лятифова да стане някой ден музей. За съжаление къщата сега е полуразрушена, няма и знак, че тя е израснала тук.

Спомен за вълшебния глас на Кадрие се пази днес в записите, десетките видеоклипове в интернет с нейни изпълнения, в старите касетки и плочи от едно време. Откритият през 2003 г. театър в Кърджали с нейното име също е знак на уважение към голямата певица. Парадоксалното е, че този знак иска да го изтрие не кой да е, а синът й Вежди...